Признавам си веднага, че отидох на пиесата Любов, щастие,

 

Признавам си незабавно, че отидох на пиесата „ Любов, благополучие, милиони “ в спектакъл „ Сълза и смях “ без да имам концепция защо става въпрос, а единствено поради имената на Валентин Танев като постановчик и Малин Кръстев в основната роля. Опитът ме е научил, че както хубавата пиеса може да бъде изцяло унищожена от неприятна режисура и актьорска игра, по този начин положителните артисти могат да създадат и от най-слабия текст забавно и увлекателно представление. Аз разчитах на второто и не останах излъгана. Вярно е, че чисто драматургично пиесата не свети с особена дълбочина и в доста връзки разчита на скечове и словесни каламбури, само че това е поднесено толкоз занимателно от Малин Кръстев, Албена Колева и Петър Попйорданов, че залата се заливаше от смях от самото начало, а аз съжалих, че съм отишла гримирана, тъй като ми потекоха сълзи от смях още на десетата минута и до края несъмнено съм замязяла на чучело. Историята е обикновена – триъгълник мъж-жена-любовница, извоюван джакпот от тотото и следва развръзката. Превъзходна актьорска игра и няколко сюжетни обрата, които могат да ни накарат да се замислим, тъй като в последна сметка обстановката с ненадейно сполетялото ни благополучие, под една или друга форма, не е непозната на никого. Няма да описвам повече, в случай че ви се желае да се посмеете час и половина без да се задълбочавате доста, предлагам този театър. Накрая ми се желае да изтъквам режисьора Валентин Танев, който в едно изявление доста успешно изяснява същността на пиесата: „ Както споделя Шекспир: „ Ако получиш това, което нямаш, незабавно губиш, това което имаш ”